Исландия е изключително известна със своята необичайна природа – тъмни, безплодни вулканични пейзажи, горещи извори и красиви водопади. Водопадът Гълфос безспорно е един от един от символите на Исландия – един от най-обичаните и известни водопади в страната /а те никак не са малко/. Той е истински природен спектакъл, олицетворение на мощта на Майката Природа.
Успяхме да посетим Гълфос през зимата, по-точно февруари месец. Въпреки че немалка част от водите му бяха замръзнали, човек пак можеше да придобие представа за мащаба му. Водата се движеше яростно по скалните каскади, докато различни „ледени скулптури“, създадени от майчината природа, все още бяха прикрепени към страните.
Името Гълфос означава в превод „златен водопад“. Водопадът е висок 32 метра (над 100 фута) и се състои от две огромни каскади. Първата, висока 12 метра (36 фута), прелива във втората, висока 21 метра (69 фута). Разположен е в началото на каньона Хвита, изсечен от едноименната река. Каньонът, който огражда двете страни на водопада, е дълбок 70 метра (230 фута). Черният пролом е дълъг около 2 километра и заедно с водопада създава невероятен природен спектакъл. Геолозите смятат, че този каньон е бил образуван от ледникови изблици в началото на последната епоха.
През лятото, приблизително 140 кубични метра вода (459 кубични фута) се спускат надолу по водопада всяка секунда, докато през зимата този брой пада до около 109 кубични метра (358 кубични фута). С такава енергия посетителите не би трябвало да се изненадват, когато се окажат наводнени от мощния спрей на водопада.
В първите дни на миналия век, Гълфос е бил в центъра на много спорове по отношение на чуждестранните инвеститори и тяхното желание да се възползват от природата на Исландия. През 1907 г. един английски бизнесмен Хауъл се опитва да използва енергията на водопада за задвижване на водноелектрическа централа. По това време Гълфос е собственост на фермер на име Томас Томассон /Tómas Tómasson/. Томас отхвърлил предложението на Хауъл да купи земята, като заявил: „няма да продам приятеля си!“. Той обаче отдава под наем земята на Хоуъл без да знае за вратичка, която ще му позволи да продължи с плановете си.
Дъщерята на Томас – Сигрид Томасдоттир, е тази, което се заема да спре окончателно амбициите на Хауъл. Тъй като е израснала в овцевъдната ферма на баща си, тя помага за прокарването на първия павиран път към Гълфос. Сигрид се опитала да анулира договора. За целта, тя дълго време пестяла, за да събере средства за наемане на адвокат.
Последвалата трудна правна битка, делото продължи години наред, принуждавайки Сигрид да пътува многократно пеша до Рейкявик, на разстояние над 100 километра (62 мили). Обстоятелствата станали толкова трудни, че Сигрид заплашила да се хвърли във водопада, ако започне строителство. Нейната упоритост обаче води до успех. През 1929 г. Хауъл се оттегля от договора за наем, неспособен да се справи с разходите и трудностите на плана си. Водопадът попада обратно в ръцете на исландските хора.
Днес Сигрид е призната за постоянството си в защитата на Гълфос и често е приветствана като първия природозащитник на Исландия. Като такава, тя е една от най-известните фигури в историята на Исландия. Нейният принос завинаги е маркиран в камък, поставен на хълм до Гълфос.
Интересното е, че адвокатът, който е съдействал на Сигрид, Свейн Бьорнссон, също влиза в историята. Той става първият президент на Исландия през 1944 година.
Около водопада има пътека, така че можете да видите падането на водната струя от много ъгли и височини. Около 1 час е повече от достатъчно, за да се насладите напълно и ако сте гладни, има кафене и посетителски център наблизо.
Ако сте на турнето „Златен кръг“, ще видите също и водопада Факси, който също се нарича Vatnsleysufoss на исландски. Това е мини версия на Гълфос.
