Църквата „Света Мария Магдалена“ е разположена на площад „Плас дъо ла Мадлен“, недалече от площад „Конкорд“ и площад „Вандом“. Църквата е построена в неокласически архитектурен стил. Историята на църквата е доста интересна, като дълго време не е било решено за какво точно ще бъде използвана тази сграда. Първоначалната идея била тук да бъде издигната сграда в прослава на армията на Наполеон, като именно с тази идея започва и самото строителство през 1806г. През 1837г. обаче предназначението на сградата бива променено, като е предложено това да бъде гара. Едва 8 години по-късно се решава това да бъде католически храм, посветен на Мария Магдалена.
Църквата „Света Магдалена” е изграден в неокласически стил по подобие на Ла Мезон каре във френския град Ним. Постройката е дълга 108м., широка 43м. и има височина от 30м. Тя има 52 колони с капители в коринтски стил високи по 19.5м. Днес храмът е част от бенедиктински манастир. Постройката няма странични прозорци. Въвъ вътрешността светлината прониква от покрива.
Още през 1238г. на това място е имало параклис. Първият камък за построяване на нов параклис бил поставен от крал Шарл VІІІ. С нарастването на населението на Париж, значението на параклисът също нараснало и той бил превърнат в енорийска черква. Това довело и до разширяване на сградата. На 8 юли 1651г. бил положен основния камък на новата сграда. През 1659г. и 1698г. били извършени две нови разширения. През 1722г. предградието влязло в пределите на Париж. Старата черква е била изоставена през 1765г., през 1767г. е била продадена и през 1801г. е била разрушена. През 1757г. било възложено на Пиер Контон д’Иври проектирането на новия храм. Според одобрения през 1764г. проект новата сграда е щяла да е с формата на латински кръст и да има малък купол. Основният камък бил положен лично от крал Луи ХV. Скоро след това обаче Пиер Контон починал. Жак Жармен Суфло предложил промени в проекта. Те предвиждали сградата да бъде с формата на гръцки кръст, да има по-голям купол и да има портик с колони. Строежът спрял по време на Великата френска революция. През 1806г. Наполеон издава указ за издигането на храм в прослава на френската армия. Всичко, построено до този момент, било премахнато. Започнало строителството на нова сграда, който преминал под ръководството на Пиер-Александър Виньон.
През 1811г. обаче строителството спряло заради липсата на пари, а впоследствие и заради руското настъпление. С връщането на Бурбоните строителните работи продължили. Крал Луи ХVІІІ поръчал през 1816г. храмът да бъде завършен като изкупителен паметник за смъртта на Луи ХVІ, кралица Мария-Антоанета и мадам Елизабет. През 1828г. Виньон починал и строителството продължило под ръководството на Жан-Жак-Мари Юви. След революцията през 1830г. отново се повдигнал въпроса за предназначението на сградата и след известно колебание дали да бъде предназначена за ЖП-гара, все пак се стигнало до решение да бъде завършена като енорийска черква. През 1833г. бил направен фронтонът на сградата от Филип Оноре Лемер, който изобразил скулптурната група „Страшният съд”. През 1842г. строителните работи завършили и през 1845г. черквата била осветена от архиепископа на Париж.
Вътре в църквата може да видите огромен брой коринтски колони, всяка с височина от близо 20 метра. Склуптурата на фронтона представя „Последното Пришествие“ на Лемар, а върху бронзовите врати на храма могат да се видят елементи, представящи 10-те Божи заповеди. Църквата е еднокорабна, с три купола, поддържани от множество арки, които са богато декорирани в ренесансов стил. Над главния олтар на църквата може да се види и статуя, която представя Мария Магдалена, повдигната от ангели. Отгоре над олтара има полу-купол, върху който с красиви фрески е изобразена историята на Християнството, показващи основните фигури, свързани с християнската религия.
Адрес: Place de la Madeleine, Париж, Франция;