На 55 км. южно от Париж, сред ниски гористи хълмове се издига малкото градче Фонтенбло-Авон. Парижани обичат да ходят там през почивните дни и да отмарят далеч от динамиката на големия град. Сред тази живописна местност се издига един от най-красивите френски замъци и една от най-посещаваните туристически забележителности в цяла Франция.
За първи път дворецът Фонтенбло се споменава в кралска харта през 1137г. – годината, в която на престола се възкачва Луи VII, известен като Луи Младия. Голямата цитадела /централната кула/ датира от този период. Първоначално е служел за ловен дом. Едва 4 века по-късно по заповед на Франсоа l започва работата по преобразяването му в дворец. Няколко известни италиански майстори като Росо Фиорентино и Франческо Приматичо имат задачата да изографисат красивия интериор на Фонтенбло.През 1169г., архиепископът на Кентърбъри Томас Бекет, който по това време бил в изгнание във Франция, осветил параклиса на двореца, посвещавайки го на Дева Мария и Свети Сатурнин. През 1259г. Свети Луи, любител на замъка, основава манастир и болница. Днес параклисът и манастирът са единствените останки от оригиналната конструкция и се намират в близост от днешния Параклис на Троицата. Филип IV на Франция, син на Филип III от Франция и Изабела Арагонска, се ражда и умира във Фонтенбло. Дворецът е свидетел на съдбовната отмяна на Нантския едикт през 1685г. и на абдикацията на Наполеон като император на Франция през 1814г.
Когато вниманието на Луи 14-и се премества към Версай, а Фонтенбло бива забравен. Славата на двореца се възвръща отново след като Наполеон Бонапарт го избира за свое седалище. На подковообразното стълбище в замъка владетелят се сбогува със своята армия, преди да замине на заточението си на остров Елена. Днес в двореца туристите могат да разгледат т.нар Наполеонов апартамент, както и музея Наполеон.