Когато някой спомене Португалия, има няколко неща, които веднага изникват в съзнанието на човек – портвайн, Лисабон, морска храна и ……..азулежу. Ако има декоративен елемент, който не може да бъде избегнат в Португалия, това са именно тези гланцирани керамични плочки. Дълбоко вкоренени в историята и културата на страната, те могат да бъдат видяни буквално навсякъде – по представителни сгради, частни домове, църкви, заведения и дори в метрото станции и ж.п.гари.
Историята на цветните плочки азулежу датира от 13 век, когато маврите нахлуват в земите, които днес принадлежат на Испания и Португалия, оставяйки след себе си ярки следи от своите култура и изкуство. Именно маврите са тези, които въвеждат за първи път техниката за изработването на плочките. Думата „азулежу“ има арабски произход и означава „малък полиран камък“. Първоначално плочките изобразявали прости геометрични фигури. През вековете обаче занаятът претърпял значително развитие, поради което изображенията станали далеч по-сложни и детайлни.
За първи път стенните плочки са използвани за покриването на не-мавритански сгради в Португалия в абатството в Алкобаса и в Лейра през 13 век. Едва в началото на 16 век обаче използването на азулежу процъфтява. Неговото разпространение се свързва с посещението на португалския крал Мануел I в Севиля, където той остава силно възхитен от този декоративен стил. По негово нареждане цветните плочки са използвани за декорацията на двореца в Синтра. Така бива поставено началото на манията за покриването на стени с плочки, която продължава и до днес. Било е (и все още е) типично за португалците да разказват истории, религия и култура чрез тези декоративни средства, превърнали се в публични произведения на изкуството. В края на 17 век започват да преобладава синьо-белите плочки като се смята, че този цветови избор е вдъхновен от вноса от Китай на порцелан от династията Мин,
В Националния музей на азулежу в Лисабон могат да бъдат видяни уникални образци. Музеят се помещава в някогашен манастир, а църквата му е една от най-впечатляващите в Португалия. Сред водещите експонати е пано, дълго над 22 метра, на което е изобразен Лисабон. То представлява истинска реликва, тъй като е сред малкото оцелели сред опустошителното земетресение и последвалото го цунами през 1755г., когато португалската столица е почти унищожен.
Плочките азулежу имат не само декоративно, но и практическо значение, тъй като предпазват от влага. Разхождайки се из Лисабон може да забележите, че голяма част от къщите в Байру Алту и Алфама са покрити с тях именно поради тази причина. 19 век отбелязва златната ера в декорирането с плочки, тъй като емигрантите от Бразилия засилват тази практика. От друга страна, въвеждането на методи за машинно отпечатване правят плочките финансово достъпни.
В северния португалски град Порто има множество изумителни примери на азулежу. Един от тях може да бъде видян на гарата Сао Бенту, дело на Жорже Коласу от 20 век. Неговите синьо-бели плочки за типични за този период. Други забележителни сгради са Капела дес Алмас и църквата на Кармелитите.
Повече примери за азулежу може да видите в нашата Галерия:
